Бях я забравил тази случка , но миналата седмица ми я припомниха.

Преди правих рамки и платна за художниците. Обажда ми се един художник и ми поръча към двадесетина рамки. Направих му ги, занесох му ги, нямаше го у тях , оставих ги на жена му, но като два три дни не ми се обади за да се разберем дали ще плаща, той хъката - мъката вика, че сега няма да ги плати пък и не му харесвали  и щял да си остави четири, а другите да си ги прибера. Прибрах си ги. След половин година го срещам и го питам кога ща се плаща взетите рамки  - четири ама  пара струват . А той ми казва " Виж сега, нямам пари и ти се извинявам за закъснението, ама когато ти ги поръчах, цялата бройка от двадесет и четири, от общината бяха обещали да ги платят, но си отметнаха и да не се караме айде да се споразумеем. Сега пиша една книга и ще те спомена в нея като положителен герой."

Имам я книгата, ама не бях я чел, стоеше в библиотеката , но след припомнянето я прочетох – нямаме  в нея. Язък, си викам,  отсъствам от аналите на историята като положителен герой.

Та извода , братче, е – един път таковат ли мъжко дупе, няма как и втори път да не повторят. :)