Тези дни стават 5 години откакто напуснах България.

Мислех си, за два месеца само.

Мислех си, за лятото само.

И ето ме, увесила нос с печалната равносметка, че за пет години България не се промени, но аз съм станала неузнаваема за самата себе си.

Смених общо 26 квартири в 4 държави.

Смених над 50 работни места, като само в Кипър съм работила само на едно място, но то щото по 12 часа на ден, а в Австрия към настоящия момент работя на 3 места без да броя около 8 адреса, които обикалям за частни уроци. Малта и Англия няма да броя. Още две работни места.

Преди да напусна България работех като преподавател по английски и преводач за три агенции, две министерства и около 10 фирми. На първо число нямах една стинка след наем, ток, вода и нет.

В Австрия на първо число, както и на което и да е свободно избрано число от месеца положението е същото. Работя като преподавател по английски за няколко школи, в детска градина – пак същото – лафя на децата а английски и превеждам книги за България. Пиша. Глупости предимно.

Ако на първо число в България трябваше да извадя около 800 лева за разходи ( с наема), то в Австрия цифрата е 1120 евра. Кажи-речи три пъти повече. Истината е, че единственото място, където не съм гладувала, даже успявах да спастря някой лев, беше Кипър, понеже като работиш – дават ти обяд и вечеря или закуска и обяд  и напитките са ти безплатни. Дето хранеха мен, ами хранеха и детето, та не се налагаше да пазарувам от магазините, където храната е колкото във Виена. Ако наемът ми на едностаен апартамент в България беше 250 евро преди пет години, за 280 евро имах къща на два етажа в Кипър с гледка към морето и огромна веранда. Но пък в Кипър си като говедо, разбира се. Бях сервитьорка, барманка, чистачка, камериерка, миех чинии, миех кенефи, гледах зайци, кокошки, гълъби, ловни кучета, плевях, копаех, берях маслини, други плодове, работих като супервайзор в голям супермаркет (където ми писна естествено). Заплатата може и да не си я вземеш изобщо, може да не я вземеш навреме, може да закъснее един месец, но пък бакшишите стигат за училището и за цигари, пък и като ти дават ядене, а и все оставаше време за морето.

Ако държавното училище в Австрия ми струва около 1500  евро на година с разходи за каквото се сетиш (без такса за училище, нали държавно уж), то в Кипър детето се хранеше там без пари и не са ми взели една стинка дори и за екскурзиите, защото самотна майка или многодетна майка не плаща за такива неща. И никой не й се сърди. Само я одумват.

Толкоз за финансите.

Какво спечелих? Видях, че светът е еднакво лайнян навсякъде. Има бездомни в България, но пък са само българи. Навсякъде, без Кипър, бездомните са космополитни. Сред тях има българи. Има „устроили се” българи. Богати, средно богати, деца, внуци на бивша и настояща номенклатура, има и такива, които за десетина години са успели да заформят приличен начин на живот.  Има такива, които се срамуват от произхода си (повечето), има и такива, които не се. Има еснафи, сноби, въшки, работливи, кариеристи (те са ми любимите, че нали им пиша отчетите, пък забравят да си платят, ама на домашната прислужница не забравят). Понякога имам чувството, че целият боклук се е изнесъл навън. Но не е така, повечето станахме боклуци.

А какви само излязохме! Уверени и силни и с вяра в свободата на словото, с увереност, че ЕС е малко повече от „у нас”. Голямата заблуда за спокоен живот, лека й пръст, разбитата надежда да дадеш нещо на децата си, да постигнеш това, което си мечтал… Но какво ли знам аз. Ще ми се карат и имигранти и нашенци. Първите ще отричат, вторите няма да ми вярват. Познати ще говорят зад гърба ми, че за мен не се намерило място, няколко ще дадат отрицателен глас на написаното, но наистина ли се вземат на сериозно, че може да ми дремне?

И никой не се интересува от политика, не за друго, ами им е писнало да се занимават с боклуци.

Боклукът управлява целия свят.

Обществото (у нас и навън) е устроено така, че да премазва всяка различна мисъл. Ако в Кипър се страхувах, че детето ми ще стане коза за разплод, то тук се страхувам, че ще стане една от многото маршируващи.

Едно е да го гледаш отвън. Трябва да си поживял за да разбереш какво място си избрал и да се върнеш след това, за да разбереш какво и кого си изгубил.

Ако имаш хубав дом, сносна работа, спокойни дни, ходиш на йога, фитнес, тинтири-минтири, а майка ти е в България, няма кой да я гледа, ако и баща ти е на хал, дето само той си знае, как имаш наглостта да говориш за „онез измекяри там в България”? Как може да кажеш „Тея там съм ги отписал”!

Какво още ми дадоха тези пет години? Запознах се с велики хора. Двама починаха. Останалите се изпожениха. J

Видях прекрасни места, чух музика, видях странни обичаи, живях… движейки се.

 И понеже не съм дърво, ако не ми харесва, се местя. J

Не зная кога ще се върна завинаги, може би на лято,  може би след няколко години, може би като ме стегне шапката. Вероятно ще се преместя на юг. Това, което обичам да правя, мога да го правя и от някоя малка селска къща в някое малко българско градче. А защо да е малко, като има цяло море в Бургас.

Никъде в света не мирише като в Бургас.

Пет години накратко – тръгнах с 40 кила багаж, имам 40 кила най-необходимото. Имам посоки, имам избор, имам свободата да живея без пари където пожелая и да казвам истината, каквато я виждам, колкото и да не ти се нрави.  Не съм намерила мястото, което да ме направи щастлива, не съм намерила това, което търся, но знам, че ще го намеря. Навсякъде, където отида, намирам работа, даже няколко.

По своему съм щастлив човек.

Имам очи, не страдам от далтонизъм, просто нямам цедка на клавиатурата, а за да си сложа такава, трябва да ми отсекат ръката.

За българите, които са успели извън България, браво! На мен явно много ми стърчи главата, а и нямам солиден гръб на мама и тати, може да са ми високи критериите за живот, може би не ме удовлетворява само да имам покрив и нещастен живот на Гаврош.

Наскоро се запознах с един пич от Сенегал. Там е крал в племето си ли, в селото си ли, не разбрах. Тук живее от няколко години, но наесен си отива. Вика „По-добре крал в селото ми, отколкото никой в Европа.” Подари ми гривната си.

Не си отивайте от България, ако не сте готови за едно много дълго пътешествие, за много години мизерия, ако не си готов да се наведеш и да работиш какво да е, защото, скъпи българино, никой не ни иска, ние не сме необходими на никого, те си имат специалисти. Не живей с илюзията, че твоите дипломи значат нещо повече от вчерашен вестник. Не слушайте как всеки се е устроил и колко е щастлив навън. Какво искаш да ти каже? Истината ли? Не говоря за хората, които са създали семейства навън. Това е друга струна.

Аз съм навън за купона, а и що свят има да се види, но аз съм луда, на мен корен не ми трябва. Имам струнка, която ме свързва с България, и на нея си свиря една единствена тъжно-усмихната нота. Виси, полюлява се, подеме я вятъра, завалия я дъжда, огрее я слънце, изкъпе я роса, посипят я снежинки, тя си е там, на петолинието на живота ми.

 

 

 

 

 

 

И аз живея в чужбина. И на мен не ми е леко, но като се прибера за малко в Бг виждам, че няма смисъл да се връщам. Неприятно е, че на вън не ни искат много, но още по-лошо е, че и в България българите са още по-нежелани.
Успех :)

За това левитирам и аз като балон. о у нас ми е хубаво. Аз не отивам при политиците, а да си видя любимите хора. За мен това има значение. И само там се чувствам обичана. :) Но всеки гледа с различно око.

Като чета австрийските ти впечатления , оставам с усещането, че там не живеят хора..
И трябва да знаеш, че ти вярвам безрезервно.:))
Имаш дар да убеждаваш:)


по: ...а какво стана с Розавия?:(
Само аз ли съм му фен или нещо съм изтървала?:))

Не, ама го изоставих, сега съм на тема Граматиково, че детето ме кара да й разправям приказки, а за мама Зайка вече 4 години ми писна да измислям, та подкарах за село Граматоково. Но за РозАвия, иам време, идва розАво време, аз я измислих историята, ама не знам как да состане смешна. На мен любим ми е Никифор. :)

Както пее Glenn Hughes: 'In this crazy world you must change yourself'

България, оказва се е доста затворена държава и хората там си мислиме че навън е едва ли не рай. Като излезем и поживеем разбираме че не е. Относно контраста Австрия - Кипър, т. нар. 'подередени държави' имат доста роботизирано население. Може би за това са и подредени.

Успех!

Само две лични възражения, ако ми позволиш - ако светът е луд, не считам, че трябва да се нагаждам към него и да се променям. И в Кипър няма роботи :) Може да са всякакви, но не са зъбчати колела. Един народ, който умее да се весели, не е умрял. Тук за две години чух музика само от един прозорец. След девет светът е умрял. В неделя ако минат 10 души по улицта ми, ще се уплаша, че има земетресение. :)

Нагаждането ти спестява малко то блъскането на главата в стената (системата, обществото, държавата ако по ти допада) ... чичо ти Глен не е глупав. :)

А 'подредена' държава - имах впредвид Австрия. Кипър не ми се струва много подредена, макар че не съм бил там - може и да греша.

Поздрави!

Интересно, откровено разказваш за себе си /и за света/!... Вуйчо ми е работил в Кипър 2 г. и изкара немалко пари. Кипърци не са толкова образовани като нас, но са доста по-напред икономически...

Da, защото британското присъствие на острова е огромно, жителите от УК са 1/3 от общото население. Страната е двуезична, кипърци са в робовладелския строй като манталитет, но ако те обикнат, те обичат завинаги. Ние загубихме дори това си качество.

Поздрави за абсолютната ти откровеност. Ако имаш време, прочети в блога ми постинга "Емиграция и шизофрения". С него си спечелих врагове и много приятели сред емигрантската общност по света. Ако беше тук, щях да те нацелувам за честното ти и реалистично описание на емигрантската си одисея...

Както написах вече, съвсем си прав. Ти махни акцента, ами трябва да видиш деца с двама българи у дома как не могат да говорят български, как ходят на католически църкви, как не са прочели едно българско стихче, как в българското училище доста деца в междучасието си говорят на немски, как всички са забравили от къде са тръгнали и какво са оставили, какви битки са за добри позиции в големи фирми, как децата им учат в други държави, а ти се оплакват че нямат пари. Бе заеби... тая тема съм я подхванала от 5 години, ама като писах за българската въшка, ела да видиш какво ме напавиха наш'те сънародници. Или като разказвам за възпитателните методи тук. Всеки ме опреква в черногледство и каква съм била ма всичко в черно. Не ще народът истини, иска еротичен романс с живота, ако може без аналнен контакт. Ма не става.

Твоите корени са в BG.

Само един въпрос по български:
Как така ти скиташ по света и без проблеми с дете при това си намираш работа пък макар и неквалифицирана, а в Австрия даже си учителка?

В Австрия съм учителка, защото съм учила, знам 3 езика, освен български, имам кваификация, бакалавър съм по англйкса филология и знам сносен немски въз основа на което се издава лиценз за работа. Без лиценз - гевербешайн, нямаш право да работиш и да останеш в страната. Лицензът се плаща след като минеш през комисия, която те одобри да работиш професият си - трабва да ти видят дипломите. Кандидатстваш на един милион места, правиш около 15 презентации на английски, правиш едитинг и пруфридинг и те вземат ако те харесат. В Австрия дойдох заради моята книга, която излезе на английски, но се наложи да остана вече втора година заради детето си. Тук си намерих най-трудно работа. Работя както горе съм писала на няколко места и се самоосигурявам. За работа с договор до края на годината не може да става дума.
Неквалифицирана работа може да намери всеки, ако владее език. Поне един. Но неквалифицирана работа в Австрия не се дава на българи, дори и срещу лиценз. Това е по принцип. За разлика от Англия, тук не можеш да чистиш къщи примерно, защото това се прави предимно от агенции, които осигуряват жени, а българки и румънки не вземат. :) Не можеш да правиш ремонти примерно, защото австрийци за всичко наемат фирми, а там няма места за нас. Освен това за строител примерно трябва да покажеш тапия, че имаш квалификация. Но човек намира, когато трябва да си осигури прехраната. С упориитост всичко става. Дано съм била изчерпателна.

Поздрави, за смелостта и откровеността! Имам роднини в Англия и САЩ, промениха се до неузнаваемост, направо не са същите хора. Загубихме се, мъчно ми е, но така е - всеки върви по своята пътека. Желая ти да си щастлива, където и да си - у дома или в чужбина.